В началото на юни учители и специалисти от четири образователни институции в община Горна Малина се събраха за финалната работна среща по проекта „Тихото лидерство: партньорства за устойчиво детство“. Трите дни бяха време за равносметка, но и за нещо по-важно – за откровен разговор за децата, трудните ситуации в училище и промените, които започват от способността ни да се вглеждаме и да слушаме.
Срещата се проведе в Арт център „Вихрони“ и в Зеления образователен център в Стъргел – две места, които партньорските училища могат да използват и занапред за преживелищно учене, творчество и работа за сплотяване на групите. В нея участваха 12 педагогически специалисти от СУ „Христо Ботев“ в Горна Малина, СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Априлово, ЧСУ „Космос“ в с. Осоица и ДГ „Вяра, Надежда, Любов“, както и представители на екипа на проекта.
Участниците представиха реални случаи от своята работа – деца, които трудно намират място в класа; семейства, които имат нужда от подкрепа; напрежение между ученици; трудни отношения между родители и училище; ситуации, в които отговорностите между специалистите не са достатъчно ясно разпределени. Всяка институция сподели и практики, които са дали резултат. Така опитът на едно училище се превърна във възможно решение за друго.
В края на срещата един от участниците каза, че чутото е променило напълно представата му за децата и че ще преосмисли много от досегашните си гледни точки. Сподели също, че вече се чувства по-уверен да разговаря и да взаимодейства с тях. За нас това изречение събира смисъла на проекта – промяната започва не с готов отговор, а с готовността да погледнем отново към детето и към собствената си роля.
Повече от планираното
През 18-те месеца на проекта учители, психолози, педагогически съветници, логопеди, образователни медиатори, родители, деца, представители на общината и външни специалисти постепенно започнаха да изграждат местна мрежа за взаимопомощ. За първи път четирите образователни институции работиха заедно по общ проект. Това им даде възможност да се опознаят, да обменят опит и да намалят съществуващото напрежение и усещане за съревнование помежду си – съревнование, което няма реално основание, защото институциите имат различен профил и могат много повече да си помагат, отколкото да се конкурират.
Мобилният екип подкрепи работата по конкретни случаи и достигна до 52 деца, родители и педагогически специалисти. Учители от четирите институции преминаха обучение за разпознаване на ранни признаци на психично страдание и участваха в срещи за супервизия и обсъждане на казуси. Обучението „Посланици без тормоз“ включи 25 ученици и им даде пространство да говорят за насилието, принадлежността, личната отговорност и възможността да бъдат опора за своите връстници.
Творческите дейности се развиха отвъд първоначалния план. Децата създадоха 10 радиопредавания „Между думите“ вместо предвидените осем. В тях те говориха за тормоза в училище, страховете, доверието, храната, мечтаните професии, изкуствения интелект, свободата и отношенията между ученици, учители и директори. Епизод №7 се превърна в най-гледаното и любимо предаване на аудиторията.
Заниманията с фотография помогнаха на децата да изразят мислите, чувствата и потребностите си по начин, който невинаги е възможен с думи. От тях се роди пътуващата изложба „Между думите“ с 52 детски фотографии във формат А3. Вместо на едно място тя беше представена пет пъти – в СУ „Христо Ботев“, спортна зала „Арена Горна Малина“, ЧСУ „Космос“, НЧ „Светлина 1927“ в с. Априлово и в с. Негушево.
Какво показаха данните
В началото и в края на проекта беше проведено изследване сред ученици и педагогически специалисти. За целия период са попълнени 973 въпросника – 811 от ученици и 162 от педагогически специалисти. Проведени са и 23 интервюта с учители и родители.
Финалният сравнителен анализ показва умерена, но ясна положителна промяна. Тя не е еднаква във всички институции и не решава автоматично натрупваните с години трудности. Показва обаче, че когато учителите получават подкрепа, децата имат пространство за собствен глас, а институциите започнат да работят заедно, училищната среда може да се променя.
„Тихото лидерство“ приключва като проект, но оставя след себе си връзки между хора, конкретни знания и работещи подходи. Оставя и една важна идея – че грижата за психичното благополучие на децата не може да бъде задача само на психолога или педагогическия съветник. Тя е обща работа, която започва с това да забележим детето, да чуем какво ни казва и да не оставаме сами, когато ситуацията изисква повече подкрепа.
Проектът „Тихото лидерство: партньорства за устойчиво детство“ се изпълнява от Сдружение за споделено учене ЕЛА с финансовата подкрепа на проект INSPIRE, съфинансиран от Европейския съюз.
