Всяко дете има право да бъде ценено, прието и обичано такова, каквото е

Всяко дете има право на позитивна идентичност. Не наричайте и не мислете за децата само с техните диагнози. Често етикетите „дете със СОП” или дори „СОП-че”, „аутистче”, „Даунче” ни пречат да видим талантливия художник, дъщерята, успешния футболист, добрия приятел. Използвайте диагнозите на децата само когато изясняването на диагнозата наистина се налага и не позволявайте тя да измести фокуса от самото дете. Старайте се винаги да поставяте детето в центъра и едва след това да изяснявате диагнозата.

Всяко дете има право на достойнство. Не позволявайте начина, по който детето изглежда и затруднението или неумението на детето за едно или друго нещо да влекат след себе си обиди, укори, подигравки, обвинения. Уважавайте чувствата и достойнството на детето и не говорете за диагнозата му пред него с трети лица сякаш то не е там. Не приемайте детето за жертва, защото то самото ще започне да се чувства като жертва. Винаги забелязвайте и изтъквайте позитивните качества и уменията на детето. Хвалете го. Поздравявайте го за успехите му. Поздравявайте го за старанието му. Ако има нужда да сравните постиженията му, сравнете ги с личните му постижения от преди месец или година.

Всяко дете има право на самостоятелност. Не позволявайте грижите за детето, обичта ви и страховете ви да застават на пътя на неговата самостоятелност. Самостоятелното извършване и на най-простата дейност е стъпка по пътя към положителната идентичност и увереността в собствените сили. Те са стъпка към усвояването на нови умения и развитие.

Всяко дете има право на безопасна, достъпна и гостоприемна среда. Много хора, например, мислят, че бариерите пред едно дете с двигателно увреждане се дължат на инвалидната количка, с която то се предвижва. И грешат. Количката дава независимост. Бариерите са в средата – в липсата на рампи и асансьори, в тесните врати, в стълбите. В отношението на другите хора. В липсата на грижа за създаването на достъпна среда.

Всяко дете има право да развие потенциала си. Не слагайте граници пред детето. Не решавайте предварително какво може и какво не може да постигне. Напротив, окуражавайте и подкрепяйте всяко постижение, радвайте се и на най-малкия успех – това е начинът за постигане на големите промени.

Всяко дете има право на качествено образование. Уважавайте стила и темпото, с което учи детето. Уважавайте и взимайте предвид интересите и реалните му нужди от нови знания и умения. Успешното формално образование е предпоставка за бъдеща реализация в определена професия и стъпка към самостоятелния живот.

Всяко дете има право на активно участие. Интересувайте се и взимайте предвид мнението на детето по отношение на въпроси, които го засягат лично – в кое училище да учи, какви хобита да има, с кого да дружи. Имайте му доверие. Личният му избор означава отговорност, ангажимент и мотивация.

Всяко дете има право на щастливо детство. На искрен смях, игри от сутрин до вечер, приятели, свободата да бъдеш себе си, свободата да бъдеш безстрашен в грешките си, възможността да се учиш, докато някои ти държи ръката, правото да плачеш, когато отиваш на зъболекар. Една диагноза никога не може да бъде причина за лишаване на детето от най-хубавите моменти от детството. Може да бъде причина за повече креативност в игрите, за повече търпение, за повече смях, пътувания, игри сред природата.

Вярвайте в специалната връзка между вас и детето и в способността ви заедно да преодолявате страховете си, да се смеете, да се учите взаимно, да се развивате...