В рамките на
Science night: Taboo в Музейко Център за приобщаващо образование огранизира "Стаята на срама", на която всеки участник ще може да "изповяда" свой ученически срамен спомен.
Съвременната училищна форма (не само в България, но и в света, въпреки някои големи разлики в различните страни) все още се опитва да формира и изгражда хората според разбиранията, които е имала отпреди около 200 години, когато е възникнала. Според тези разбирания всеки човек, който ходи на училище, трябва да усвои определен стандартизиран набор от знания, за да може да твърди, че е образован и способен да се реализира в някоя от необходимите професии на времето, в което живее. По този начин, в по-малка или в по-голяма степен, всяка една образователна система започва да забравя и пренебрегва факта, че преди всичко останало децата и учителите в едно училище са естествени човешки същества и, като такива, те са изпълнени с чувства, имат спомени и опит, които формират страхове и стремежи, колебания, нагласи и мечти, които се простират толкова далече в бъдещето, колкото се осмеляваме да ги видим.
Голяма част от преживяванията ни в училище (а и това какви сме в настоящето) са свързани с трудностите, които срещаме там, с различията които ни отличават едни от други, със срама ни от това, че не можем, не знаем и не сме. Тази част от нас остава по-често неизговорена дори с най-близките ни, несподелена и се превръща в наше табу, а училището в място, в което много хора споделят подобни преживявания, но по свой малко таен и срамежлив начин.
Стаята на срама е едно тайно, но и обществено място, в което бихме могли да разположим част от преживяванията си от едно отминало време (или още изчервено настояще), закарфичени на стената до нечии други, в опит да ги видим в малко по-различна светлина, в която думите и споделянето могат и да помагат.
За нас в
Център за приобщаващо образование процесът на учене е немислим без това да се опитваме да разбираме повече чувствата си и тези на другите. Вярваме също и в това, че образованието прилича повече на градинарство и че едно цвете има нужда най-вече от среда, която да подкрепя растежа му. Ето защо се опитваме в ежедневната си работа в българското училище да участваме в създаването на тази среда, като поставяме човешките преживявания на фокус като важна част от процеса на учене на малки и големи.
Правим това чрез различни свои дейности и инициативи, чрез които се опитваме да осмисляме и подобряваме училищната среда според ценностите и принципите на приобщаващото образование, така че тя да е все по-гостоприемно и смислено място за учене и развитие на малки и големи. Повече информация за дейността на Центъра и неговите каузи може да получите на официалните ни сайтове
www.cie.bg и
www.priobshti.se.
