Резултати от летните срещи на Сдружение ЕЛА и Телъс България по проект "Стоп кадър - групова работа за справяне с насилието в училище"

По време на летните срещи очаквано се появиха по-екзистенциални теми, които местеха поглед ту назад към изминалата учебна година, ту напред - към новата. Те, казусите, както обикновено се оказаха свързани и допълващи се. Темата за управлението на професионалния стрес като част от грижата за себе си редовно излиза на преден план, но тя придоби по-дълбоки измерения с поставянето на въпроса как се вписваме като училищни специалисти, родители и ученици в училищната система, когато тя приоритизира собствения си комфорт за сметка на благото на учениците. В решаването на казуси по време на нашите срещи се опитваме да се движим отвъд обобщените обвинения и извинения с обществените нагласи и да решаваме конкретни случаи на колеги, които са в процес на „изобретяване“ на своето поведение и план за действие в полза на учениците си.

„Проблемите при децата са нерешени проблеми на възрастните“ и това важи както у дома, така и в училище. В рамките на срещите бяха демонстрирани множество примери как атмосферата в училище и поведението на училищното ръководство, което e отговорно за нея, определят поведението на учителите, родителите и учениците. От честността в отношенията между възрастните, зависи колко убедително ще можем да застанем в позициите си спрямо децата.

Замислихме се какво стои зад впечатленията на едно дете, което отбеляза: „в това училище всичко е позволено освен да ти се вижда пъпът – може да си целия в пиърсинг, татуси и всякакви цветове на косата, само не и да ти се вижда пъпът“. Всъщност детето не просто споделя, то търси отговор на нещо, което му изглежда несправедливо. Замислихме се, че може би е лесно да се накара едно дете да си придърпа блузата, но изисква много по-голяма воля да се мотивира да си свали пиърсинга, да си премахне татусите и да си върне естествения цвят на косата. Такава промяна ще изисква съгласуваност, визия и изначално да се обоснове концепцията за прилично поведение в образователната институция, от каквото несъмнено имаме нужда, така че да останем в полето на превенцията, а не в това на последствията. Въпросът не е какво да е разрешено и какво не, това всяка училищна общност го решава за себе си. Въпросът е в когнитивния дисонанс, който създават посланията ни като възрастни, заради който децата спират да ни вярват и спира "да им пука“.

И тук се появи най-големият професионален казус за всеки от нас - как запазваме самоуважение и уважението на учениците, когато ценностите на системата, към която принадлежим и собствените ни такива се разминават. Каква е цената на възможните стратегии, с които се справяме - бягството, борбата и адаптацията и как да я преживеем като израстване, вместо като огорчение.

Продължаваме на търсим отговори и споделяме открития на 07.10.2023 г. с модератор Анет Маринова. Подгответе си казуси и заповядайте в подкрепящия кръг.

*Проектът “Стоп кадър - групова работа за справяне с насилието в училище” се реализира с финансовата подкрепа на фондацията на TELUS International Bulgaria.