Основни акценти от изследването:
- 46% от децата смятат, че най-важните предмети (като математика, история, география, английски) са напълно безинтересни;
- Любимите предмети са физическо възпитание (76%), рисуване (57%) и музика (56%);
- 95% смятат, че е важно да се ходи на училище, а 79% харесват учителите си;
- Не агресията е най-големият проблем на децата (едва 18%), а страхът от провал в ученето (56%).
- 23% от шестокласниците живеят в крайна бедност, а 18% имат трудности с българския език
С нова детайлна инфографика
Център за приобщаващо образование (Центъра) представи данните от национално представително проучване на шестокласниците в България преди началото на новата учебна година. Инфографиката, озаглавена „Какво е да си шестокласник в България“, показва както някои положителни тендеции, така и някои доста обезпокоителни.
Най-добрата новина е, че 95% от шестокласниците у нас смятат, че е важно да се ходи на училище, а 79% харесват учителите си. Но фактът, че въпреки това почти половината (45%) споделят, че са готови да избягат от час при първа възможност ясно показва, че
училището не е адекватно спрямо изискванията на съвременните деца.
Особено ясно това се вижда при въпросите за харесвани и нехаресвани предмети. Любимите на децата предмети са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%) – и това не е изненадващо, тъй като там има учене чрез правене и децата са активни участници в процеса.
А най-важните предмети за тяхното развитие са най-нехаресвани от децата – историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Почти половината шестокласници (46%) ги обявяват за безинтересни – което означава, че
класно-урочната форма, в която те все още масово се преподават, се проваля да вдъхнови децата към учене.
„В България има около 57 000 шестокласника на година. И те са най-малко изследваната група ученици, която, обаче, се намира в най-критична възраст,“ обясни Димитър Лазаров, програмен директор на Център за приобщаващо образование, и допълни: “
Обикновено се вълнуваме силно от 5-ти клас, когато децата започват да учат с много учители, и от 7-ми, когато има матури и кандидатстване. Но шести клас е критичен за самите деца – защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. Затова битката за интереса им и любовта към ученето се води именно в шести клас – и е от съществено значение за всички нас да спечелим тази битка“.
За много деца, обаче, сме на път да я изгубим, твърдят експертите от Центъра – изследването сочи, че
30% от шестокласниците у нас са в риск да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат от училище.
Причините за това са много и разнообразни – освен гореспоменатия скучен и труден за усвояване начин на преподаване на ключовите предмети, се оказва, че основните страхове на децата също са свързани с училище. Но противно на популярните твърдения най-много шестокласници се страхуват не от агресията в училище (едва 18% я посочват като нещо, от което се боят), а от неуспех или сериозен провал в ученето – 57%.
Освен това почти една четвърт (23%) от децата в шести клас живеят в семейства в крайна бедност, а 18% имат трудности с българския език в училище. На 14% от шестокласниците им се налага да работят, за да изкарват пари, 12% пътуват до училище в друго населено място, а 10% не живеят с родителите си – все фактори, които поставят децата в допълнителен риск от отпадане.
Макар предизвикателствата да са изключително сериозни, решения да се събуди интересът на децата и да се задържат те в училище има, твърдят експертите от ЦЕНТЪРА и споделят няколко основни
препоръки:
- Често да се демонстрира на децата защо това, което учат, е важно и как може да се приложи в живота;
- Да се въведат повече практически занятия и уроци, свързани с учене чрез правене;
- Да се преподава извън класната стая, в среда, свързана с темите на урока. Училището да се отвори навън и при всяка възможност да среща децата с хора извън училището, защото в местната общност има голям неизползван ресурс, който училището може да привлече.
Националното представително проучване се организира в рамките на
програма „С поглед в бъдещето – училището има смисъл“, която се реализира с финансовата подкрепа на Фондации „Велукс“. С нея Център за приобщаващо образование си поставя за цел да насърчи училището и местната общност заедно да помагат на децата, за да осъзнаят връзката между собствената си реализация и ходенето на училище. Програмата се осъществява сред всички ученици от 6-ти клас в две поредни учебни години, в две партньорски училища в Брезово и Тетевен и служи за основа на разработване на модел, който свърза училищата с местните предприемачи и професионалисти.
