Агресията в училище става важна обществена тема единствено след случаи, които са публично отразявани. Когато се говори за агресия фокусът е основно върху санкциите без да се коментират нейните първопричини и как тя да бъде предотвратена. В тази връзка
Професионална общност за приобщаващо образование излиза с позиция за широка обществена дискусия, която да бъде първо на ниво принципи и ценности и след това на ниво мерки и процедури.
„Осъзнаваме ли моралния избор, който правим, вземайки решение да наказваме дете, което всъщност има нужда от помощ?“, казва Анет Маринова, психолог и клиничен социален работник.
„Алтернативата на наказанието е да помагаш. И въпросът за нас е не дали, а как помагаме.“, споделя Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.
Членовете на Общността излагат своите наблюдения в 7 основни точки.
Агресията и мястото на училището в живота на децата - В училище детето се учи кое е приемливо и кое не. Отговорността на училището не може да бъде ограничавана до обсега на заснетото с камерите или до оградата на училищния двор. Ако детето не намери надежден възрастен, който да е насреща при проблем, то ще бъде принудено да потърси съвет от връстниците си, които имат същия социален стаж и не могат да му дадат гледната точна на опита. Въпросът е готови ли са възрастните да придружават децата в израстването, дали имат позиция за възпитанието им и как ги учат да се самоконтролират.
Дефинирането и реакциите на агресията - Всяка негативна проява се етикира като „агресия“. Не се прави разлика между агресия, тормоз и инцидент. Няма и разбиране за това, че агресивното поведение е част от функционирането на всеки човек и в този смисъл не може да го победим окончателно, както често се говори. Дори в самата Наредба за приобщаващо образование
[1] проблемното поведение се разглежда като отделна проява, на която да се отговори реактивно. Изначално липсва разбирането, че проблемното поведение е съпътствано често от душевни страдания.
В чл. 41 от действащата Наредба за приобщаващо образование мерките за преодоляване на проблемно поведение при децата са неадекватно градирани. Ако философията е в превенцията, не може мерките по превенция да се явяват след редица предшестващи санкциониращи мерки.
Различните агресори - В Наредбата за приобщаващо образование се говори само за агресия между деца. Има много случаи на агресия между учители и деца, в които агресорът е различен. Тези случаи не се документират и за тях не се води статистика. Под проява на агресия следва да се разбира всяка агресивна проява между които и да е субекти в училищна среда.
Механизмът за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище изключва, че възрастният може да тормози дете. Този момент остава неясен и не може да се докаже.
Важно е да се отбележи също, че до момента няма надеждни оповестени данни за училищната агресия. А без данни не е възможно да се направи задълбочен анализ и да се планира превенция.
Необходимите специалисти - Нужни ли са ни повече специалисти? Да, но това не означава само ресурс за наемане на специалисти. По-важно е да има достатъчно на брой подготвени специалисти. По мнение на работещите в системата нито броят им, нито подготовката им са достатъчни. Необходима е държавна стратегия за това как и какви специалисти се създават.
Освен специалистите, е важно да включим учителите, непедагогическия персонал и родителите. Към страдащото „дете“ всеки в училище има ангажимент, включително и непедагогическият персонал.
Включването/ролята на децата - Един от най-мощните педагогически похвати за създаване на позитивна среда е въвличането и овластяването на децата по отношение на средата, която обитават. Важно е възрастните да чуят техните мнения и разкази за това как усещат атмосферата в училище и да се замислят над предложенията, които те дават. Нужно е предоставянето на повече възможности и отговорности на децата да организират пространството, което обитават.
Включването/ролята на родителите - Всяко училище трябва да бъде насърчено да има работеща политика на приобщаване на родителите към своите ценностите и визия. Родителите биха се превърнали от опоненти в партньори на учителите и училищното ръководство само когато са разбрали и приели предварително правилата за това какво е приемливо и какво не както от страна на децата, така и от страна на самите родители.
Ролята на институциите - Междуинституционалното взаимодействие е ключово за синхронизиране на усилията си в полза на детето. Само когато МОН, ДАЗД и МТСП координирано прилагат Наредбата за приобщаващо образование ще бъде постигната пълноценна грижа за децата и учениците.
В заключение членовете на Професионална общност за приобщаващо заявяват, че създаването на активно гражданско общество минава през формирането на личности чрез подкрепата на способностите на всеки индивид и зачитането на неговото достойнство и свобода на изява.
[1] Раздел IV Изграждане на позитивен организационен климат и на подходяща психологическа среда в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие
