В няколкото седмици през есента на 2020 г., когато всички ученици ходеха физически на училище, се разходихме до Тетевен, за да се срещнем с децата, с които започнахме
програма „Училището има смисъл“. Винаги е по-лесно да осъзнаеш колко и какъв път си извървял, като се върнеш към неговото начало. Беше слънчев октомврийски ден. Потърсихме децата и бързо си дадохме сметка, че те вече са младежи. Почти не ги разпознахме докато не започнахме да си говорим за общите ни спомени. Поговорихме за това какво помнят от участието си, какво са научили и какво се е променило в тях с следствие на участието им. Днес разказваме някои от техните истории.
Драго, 10 клас
„По време на програмата научих за себе си, че мога да усвоя много повече неща отколкото съм си мислел, че мога“, казва Драго още в началото на срещата ни с него. Участва в пробрамата преди повече от три години, но въпреки това помни почти всичко. Това не е случайно, тъй като по думите му паметта е една от най-силните му страни, заедно е решителността.
Ярък спомен е посещението в Брестница и разходката по въже над голяма пропаст при Виа Ферата. Драго ни разказва, че класът им е станал по-сплотен след заниманията в „Училището има смисъл“ и допълва, че „преди това отношенията ни бяха само приятелски, заниманията с професионалистите ни научиха да работим в група по даден проблем и се подготвихме за бъдещите си по-професионални отношения.“.
Драго обича да разговаря с хората задълбочено с хората и да учи от тях, може би затова любимият му предмет е История, защото „когато се задълбочиш в миналото, се подготвяш за бъдещето“. От разговорите с другите подобрява и знанията си по логика.
Бъдещето, поне близкото, вижда в чужбина, може би в сферата на туризма, която му е станала интересна след като е излязла подходяща за него при първоначалния тест в Програмата. Сигурни сме, че ще се справи много добре, особено предвид, че любимите му предмети са История и Английски език. Надяваме се да се срещнем скоро пак. Тук или на някое друго вълнуващо място по Света, времето ще покаже.
Славяна, 10 клас
През последната година на Славяна ѝ е липсвало много общуването със съучениците ѝ, чувтсвала се е затворена и психически натоварена. Затова днес е много ентуасиазирана, че отново са на училище. Тя се занимава с народни танци, обича разходките и четенето на книги.
По време на участието си в Програма „Училището има смисъл“ Славяна е част от групата на детските учители и си спомня с удоволствие за тези моменти, научила се е да бъде по-внимателна и старателна докато се е подготвяла да изнася открити уроци. Накрая дори ѝ се е наложило да влезе в ролята на мечка – предизвикателство, за което си спомня с усмивка. Опитът ѝ като начален учител, не е повлиял на решението с какво иска да се занимава в бъдеще, но е насочил вниманието ѝ към това, че всяко нещо има значение и е важно да знаеш най-важното от всичко, да има баланс в познанията, а не само един предмет да има превес.
В себе си най-много цени умението да изслушва хората и да дава мнението си с аргументи. Признава, че лесно се изнервя и би искала да бъде по-спокойна. Слявяна все още търси своето нещо, не е решила какво точно ще учи, но смята, че компютрите са бъдещето. Вярваме, че гледа в подходящата посока, тъй като по думите ѝ математиката и информатиката са най-силните ѝ предмети.
Йохан, 9 клас
Йохан веднага прави впечатление с увереността и целеустремеността си. Смята, че най-силните му страни са да бъде лидер и да организира различни инициативи. Неслучайно е и председател на класа, а преди това е бил и секретар на педагогическия съвет. Уменията си на организатор е развил и по време участието си в Програма „Училището има смисъл“, като най-яркият му спомен е вечерта на талантите по време на летния лагер. Благодарен е за участието в програмата, за наученото и хубавите емоции. Според него агресията между съучениците му е намаляла благодарение на времето, посветено на „Училището има смисъл“.
Обича да се занимава с програмиране и информационни технологии, но вижда бъдещето си като адвокат, който защитава интересите на хората. За тази негова мечта, родила се още във втори клас, ще му помогнат любовта му към историята и литературата. Гордее се, че участва в олимпиади и развива грамотността си. За да си адвокат, е важно да умееш да проявяваш и емпатия. Още е само в девети клас, но момчето вече проявява това качество и посочва, че най-големият проблем на онлайн ученето през последната година е, че много деца нямат електронни устройства и е било трудно за тях. Благодарен е, че той е имал всички условия, за да учи и с помощта на учителите му, всичко е минало добре.
На Йохан му предстои още много учене и изграждане на житейски опит, и му желаем успех в изграждането на всички качества, необходими, за да стане лидерът, който мечтае да бъде!
Ирина, 10 клас
Ирина е от тихите ученици, тя цени това в себе си като силна страна и вярва, че е добра и скромна. Обича да чете книги, в които да намира ценни уроци. Дава ни пример с „Клетниците“ на Виктор Юго, която е прочела наскоро и я е накарала да се замисля за хората, които нямат възможности. Неслучайно Ирина е решила помощта за другите да стане и неѝна професия в бъдеще.
От участието си в Програма „Училището има смисъл“, Ирина помни много неща, но летният лагер е на първо място. Казва, че ѝ е донесъл незабравими емоции и още си пази материалите от някои занимания.
Винаги е била много добра по Биология, даже смята, че се представя „безупречно“. Химията не ѝ е толкова силна, но все пак ѝ е интересно и се справя. Дълго време е смятала, че иска да стане ветеринарен лекар. Това влечение я кара да избере ветеринарство в групите за посещения при професионалисти в Програмата. Така разбира, че всъщност има страх от животните и се насочва към медицината.
Бъдещето си Ирина вижда като успешен лекар или поне медицинска сестра. Обича да помага на другите, ежедневно се грижи за член от семейството си и е убедена, че това е нейното призвание. А когато усещаш нещо така дълбоко в себе си, няма как да не го постигнеш.
Стефани, 10 клас
Любимите ѝ предмети са Информационни технологии и Английски език, защото във всеки час научава нещо ново, което вярва, че ще ѝ послужи в бъдеще, а в свободното си време обича да излиза с приятели. Така представя себе си десетокласничката Стефани.
По време на участието си в Програма „Училището има смисъл“ опитва различни професии и се среща с различни професионалисти – озеленител, пожарникар, екскурзовод и други. Не разпознава себе си в нито една от тях, но по време на заниманията си открива своето хоби – готварството, с което продължава да се занимава и до днес. В бъдеще би искала да се занимава с графичен или уеб дизайн. Тези професии изискват много постоянство, за което ще ѝ помогнат нейните най-силни страни – „търпелива съм и старателна, мога да кажа“.
За Стефани Програмата е била приятно изживяване, което ѝ е оставило много спомени, но най-важното, което е научила за себе си е, че може да общува с повече хора без да се притеснява.
На тръгване ни прави впечатление още нещо – един надпис в училището, който много добре описва атмосферата, в която се потопихме този ден, а и през годините. Оставяме Ви с това послание, което е подходящо за всяка група от хора, които искат да бъдат екип и да се развиват заедно:
„В това училище ние се уважаваме и подкрепяме. Ние сме честни и открити. Ние грешим и се извиняваме. Ние прощаваме и даваме втори шанс. Ние се учим и забавляваме. Ние даваме най-доброто от себе си и израстваме. Ние сме общност.“
