Център за приобщаващо образование организира Кръгла маса, за да представи резултатите от проучване на тема „Ролята на общините в подкрепата на образованието за деца с увреждания“ и да инициира началото на дискусия за това доколко общинската власт е подготвена да осигурява различните видове подкрепа за личностно развитие, които новият образователен Закон предвижда. Събитието събра над 40 представители на общини в България, областни администрации, регионални управления по образованието, СБУ. В рамките на дискусията, участниците имаха възможност да задават своите въпроси към представителя на Министерството на образованието и науката, г-жа Грета Ганчева, директор на Дирекция „Приобщаващо образование“.
Изследването е проведено съвместно с
Глобал метрикс, с подкрепата на Фондация Отворено общество. То се организира в периода юни-октомври 2016 г. и обхваща качествено проучване на мнението на представители, ангажирани в сферата на образовнието на 12 общински администрации, избрани по предварителни критерии и количествено проучване сред местната власт във всички общини в страната, от които общо са отговорили 148.
Важно е да се отбележи, че такъв анализ не е правен до сега. Всички изследвания до момента по темата Приобщаващо образовние разглеждат процеса или на макро ниво (цялостна политика) или на микро ниво (ниво училище). Няма проучване за ролята на общините и техните практики на мезо ниво при прилагането на политиките за приобщаващо образование. Ето защо Център за приобщаващо образование си поставя за цел да попълни тази празнота на ниво информираност и практики.
Според новият Закон за прдучилищно и училищно образование, който влезе в сила на 1 август 2016 г., личностното развитие е пресечната точка за междусекторните политики и грижата за деца на всички равнища на управление, на общинско, областно и регионално ниво. Подкрепата стартира в училище, но се реализира ефективно в сътрудничество между отделните сфери – социална, здравна, образователна, а това сътрудничество се случва преди всичко на местно ниво. През подкрепата за личностно развитие, общините имат платформа, върху която да организират и координират различните услуги за децата. Основа за планиране на подкрепата са областната и общинска стратегия за личностно развитие.
От проучването става ясно, че нуждите от подкрепа от страна на местните заинтересовани страни - училищата и семействата, са от локална значимост и пряко засягат общинската конюнктура, следователно подкрепата трябва също да се реализира на местно ниво.
Местната власт, като най-близо до общността следва да положи повече усилия в разясняване на политиката за приобщаващо образование, като част от официална политика на общината. Това означава общинската адинистрация ясно да заяви и да показва, че всички деца могат да учат заедно и всяко дете е подкрепено. Това са усилия, които работят за промяна на негативните нагласи към различието.
Според резултатите, 77% от представителите на общините смятат, че трябва да имат повече правомощия за определяне на политики в сферата на образованието. Децентрализацията към общините в сферата на образованието, до влизането в сила на Закона за предучилищно и училищно образование е преди всичко на правомощия, без да има реална възможност за участие на общината в търсенето на решения на проблемите, доколкото това търсене е ограничено нормативно и финансово.
Около половината отговорили считат, че общината има капацитет и ресурси да поеме повече отговорности в образователната подкрепа.
Запитани какви спешно възникнали нужди за гарантиране на достъпа до образование за деца с увреждания общината може да посрещне, около 55% смятат, че могат да гарантират достъп, като архитектурна среда и обучителни средства, вкл. адаптирани технически средства, а 69% могат да осигурят транспорт от и до училище за дете с увреждане. 65% от общините могат да компенсират недостига на специалисти за образователна подкрепа за децата с увреждания, като осигурят такива.
Въпреки това, за 28% от запитаните, за общините почти не могат да бъдат осигурени финансови средства, а за 20% не могат да бъдат осигурени човешки ресурси за образователна подкрепа на децата със специални потребности. В контекста на новото законодателство, което определя възможност за общините да откриват центрове за образователна подкрепа, този процент означава, че 1/5 от общините вероятно няма да могат да предоставят подобен тип образователна услуга, дори и да бъде осигурено целево финансиране.
По отношение на готовността на общинската власт да организира своите нови отговорности, предвидени от новия образователен Закон, стана ясно, че за 66% от отговорилите стратегия на общината за личностно развитие е необходима, като ангажимент на общинската администрация. Сред най-сериозните предизвикателства за разработването на стратегията за подкрепа на личностното развитие стои неяснотата на финансовото обезпечение за политиката.
На второ място като степен на затруднение е поставено недоброто разбиране на самата концепция за личностно развитие и ограничението на общините да правят местни образователни политики. Липсата на данни на общинско ниво е оценена като малко предизвикателство.
Едва 23% от общините имат планове или са обсъждали откриването на център за подкрепа за личностно развитие. Най-често планираните дейности на бъдещите центрове са насочени към педагогическа и психологическа подкрепа, а най-рядко те ще развиват подкрепа за семействата на децата с увреждания.
Голяма част от представителите на местната власт посочват като сериозен проблем липсата на координация между секторните политики в образователната сфера, социалната сфера и сферата на здравеопазването в нормативната база на национално ниво, което се отразява негативно на работата и върху качеството на услугите на местно ниво.
Политиката на децентрализация на отговорност към местната власт по отношение осигуряване на подкрепа за приобщаващо образование за децата с увреждания и за всички деца, които имат нужда от подкрепа, както е предвидено в ЗПУО е в правилната посока.
Въпреки това, в голяма част от общините има необходимост от по-голяма яснота за финансовата рамка на тази политика, за да не се превърне тя в пожелание, а да позволи реални действия по места. Минималните стандарти следва да бъдат определени за всяко дете.
Към момента общинската власт оценява координацията за образованието на децата с увреждания, като най-добра с училищата и с РУО, а най-слаба с Ресурсните центрове, центровете за работа с деца и младежи с увреждания и родителските асоциации.
Проучването на местните потребности от подкрепа е важна стъпка към решения и политики базирани на данни. Важно е обаче събирането на част от тези данни да става по доколкото е възможно по-унифицирана методология за всички общини, за да може да се гарантира сравнимост на една част от данните. Това ще позволи да се гарантира прозрачност на планирането на политики и баланс в осигуряването на услуги в отделни общини.
В резултат от новите политики, има риск, децата в малките общини, а така също и децата в ЦНСТ във всички общини да бъдат с нарушена подкрепа за достъп до образование и до социални услуги. Необходимо е компенсационните механизми за хоризонталните неравенства, както и контролът от страна на РУО да бъдат в тази посока.
Пълният доклад на изследването ще бъде достъпен на сайта на Център за приобщаващо образование след
15 декември 2016 г.
