Честит първи учебен ден, деца и възрастни!
Разговарям с една петгодишна приятелка, която няма търпение да тръгне на училище. Питам я „защо?“ и тя ми разяснява уверено – „за да уча неща“, “да стана още по-умна и да знам за всичко защо е”, “да мога да пиша и също да смятам до милиони” и други сериозни причини, всичките от които могат да се обединят от “да знам и да разбирам”. И се чудя, дали при нас голямата грешка в образованието не е в неговите цели?
Като че ли целият образователен процес увлича родители и учители, а след тях и децата към друга, ужасна и подменена цел. Не да научат нещата, не да знаят повече и да стават по-умни и мислещи. Като че ли сега целта е ученикът “да мине”. Да влезе в първи клас еди-къде си, да мине матурите в четвърти и да влезе еди-къде си в пети клас, да мине матурите в седми за да влезе, да мине големите матури и да влезе в университета. И там вече започва голямото минаване – за всеки изпит. Ако не ми вярвате, заслушайте се как говорят възрастни около деца. “Кой клас си? Четвърти? Ааа, имаш матури. Ще ги вземеш, няма страшно.” Даже шести клас като че ли не е толкова важен, защото е преди супер важния седми, когато трябва да се минат Матурите.
Въпросът е, че когато целта е подменена, подменя се всичко, включително и процесът. Когато целта е да минеш материала и да минеш класа, няма много време да разбереш и да осъзнаеш защо – и е напълно ок да преписваш или даже учителят да ти подскаже. Така целта се постига по-лесно. Даже е честно понякога. Ако работата на учителите се оценява по оценките на децата и по това как те минават матурите, как ще се оцени адекватно работата им с най-трудните ученици, с които най-много са работили и които са вложили най-много усилия, но не могат да “минат”, а и, честно казано, не е това целта?
Сега сме с колеги във Финландия заради един образователен проект. Не само защото е модно да говорим за финландския модел, но и защото той е наистина прекрасен и успешен, ето една илюстрация. Затворете очи. Кажете формулата за скоростта, разстоянието и времето. Аха? V= s/t. Или не? Тук я учат, като прекарват почти цял един следобед на улицата (дори и да вали) като отмерват 500 метра, разделят се в двата края, с хронометър засичат скоростта на преминаващите коли, сигнализират си, записват, смятат, изчисляват и въобще, работят сериозно. Освен че чисто практически разбират и запомнят смисъла на формулата, както и приложението й, децата също така засичат и записват колите с превишена скорост, което има съвсем друг, обществен и граждански елемент.
Хубавото е, че така учителят и децата имат една обща цел - децата да разберат и осмислят какво и защо изразява тази формула, защо е полезна, а и да се научат да наблюдават, разсъждават, да анализират и да усвоят ценности като това да не караш бързо и да спазваш правилата. Без да броим, че е забавно, че се движат, че учат през различните си типове интелигентност, че дишат въздух и че не е скучно. Научиха ли децата много неща? Разбраха ли ги? Ще ги запомнят ли? Успяха ли всички да участват и да разберат? Аха. А сега вижте същия материал как се минава в нашето училище.
Петнадесети септември е. Единственото нещо, което си пожелавам да се промени, е целта на българското образование. Не децата, не учителите, не съдържанието. Само целта. Да започнем от някъде. Може ли целта да бъде в училище учителите да учат децата да разбират и да ценят света около себе си? Ако това е истинската цел на всички, то тя може да промени много неща (като оценки, документи, изпити и др.) и моята петгодишна приятелка ще може да ходи с радост на училище и ще има смисъл да учи.
Ива Бонева,
Изпълнителен директор
Център за приобщаващо образование
